Втора Българска държава
Основана през 1185 г. след въстанието на братята Асен и Петър срещу византийското управление. Центърът на държавата е Търново, което става новата столица и духовен център.
При цар Калоян (1197–1207 г.) и цар Иван Асен II (1218–1241 г.) България достига значителна териториална и политическа мощ. През времето на цар Иван Асен II територията на България включва почти целия Балкански полуостров, а държавата е икономически и културно стабилна.
Християнството остава официална религия, а Българската православна църква играе ключова роля. През 1235 г. Българската патриаршия е възстановена с център в Търново. Търновската книжовна школа става център на духовното и културно развитие. Забележителни личности като Патриарх Евтимий допринасят за литературния и духовен подем.
Държавата често е въвлечена в конфликти с Византия, Унгария, Латинската империя и татарите. През XIV век България се разпада на три отделни царства: Търновско, Видинско и Добруджанско, което я прави уязвима. През 1393 г. Търново е превзето от Османската империя, а през 1396 г. с падането на Видин Второто българско царство престава да съществува.
Втората българска държава е ключова сила в Югоизточна Европа и продължава делото на Първата българска държава в разпространението на православието и славянската култура. Духовният подем от този период оставя траен отпечатък върху българската идентичност.