Цар Симеон

Цар Симеон I Велики (893–927) е един от най-значимите владетели в историята на България. Той е цар на Първото българско царство и е известен с това, че управлява България в Златния век на българската култура и държавност.

Период на управление: 893–927 г. Родители: Княз Борис I (покръстителят на България) и Мария. Образование: Образован в Константинопол, където изучава гръцки език, богословие и философия.Прякор: "Велики" – заради значителните му успехи в политиката,културата и военните действия.

Териториално разширение: По време на управлението му България достига най-голямото си териториално разширение, обхващайки територии от Черно море до Адриатическо море и от Дунав до Егейско море. Конфликти с Византия: Води успешни войни срещу Византийската империя, включително победата в битката при Ахелой през 917 г., която е една от най-значимите в Средновековна Европа. Царска титла: През 913 г. се провъзгласява за "цар на българи и гърци," което утвърждава статута на България като равна на Византия.

Златен век на българската култура: Симеон е патрон на изключителен културен подем. В този период са създадени редица литературни и духовни произведения на старобългарски език. Църковна независимост: Развива българската църква, която става патриаршия – първата автокефална църква сред славянските народи. Преводи и оригинални произведения: Подкрепя превода на богословски и философски текстове, които оказват влияние върху цялото славянско културно пространство.

След смъртта му през 927 г. България преживява упадък, но Златният век на Симеон оставя траен отпечатък върху историята на България и славянските народи.