Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото.
Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив.
Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял.
Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод.
Дърво строгарството е традиционен занаят за обработка на дървесина. Чрез използването на специализирани инструменти, дървото се преобразува в мебели, украси и практически изделия.