Мутафчийството е традиционен български занаят, свързан с изработването на изделия от козина, предимно от козе влакно.
Този занаят е имал широко приложение в бита и стопанството на българите, особено в селските райони, и е играл важна роля в традиционната икономика.
Материали:
- Основният материал е козината на местните породи кози. Тя е здрава, водоустойчива и устойчива на износване.
- За направата на изделия често се е използвала естествена, небоядисана козина, която има специфичен тъмнокафяв или черен цвят.
Процес на изработка:
- Чепкане: Козината се почиствала, разчепквала и предяла на ръка, като се създава здрава прежда. Върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързва козинява връв с дължина 2 метра. Противоположните им краища се връзват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биенето тя се разчепква.
- Предене: Преденето се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница “вулията” – кожена торба със свита на къделя козина. Тя се превързва през кръста с кожен колан “черкез”, който се закача на трансмисионното въже, което задвижва чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват.
- Тъкане: Тъкането на пътеки, дисаги, чулове и козиняви торби се извършвало на специални тъкачни станове, предназначени за дебели и груби материи. Тук шарката се прави на основата. Две са основните шарки – “миши ушички” и “котешки зъбки”. Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината – бяло, сиво, кафяви и черно.
- Зашиване и довършителни работи: Зашиването е последният, завършителен етап от производството на козиняви материи. Готовите платове се оформяли в различни изделия чрез ръчно кроене и шиене.