Земеделие

Земеделието е основно препитание на българите. Обработваемата земя се нарича нива.
Най-разпространените зърнени култури са пшеницата (характерна за равнинните части) и ръжта (преобладаваща в планинските райони). За хляб и за фураж повсеместно се сее и царевица.
Българският земеделец има трайни знания и умения за обработка на земята, като използва различни видове сечива, усъвършенствани във Времето.
Представяме основни сечива, свързани с производството на зърно. Те са от края на XIX и началото на ХХ век.

Оран

Рало - употребявано за изораване на почвата при сеитба на зърнени култури Плуг - служи за по-дълбока оран, обикновено е теглен от магаре

Сеитба

Грапа използвана за изораване на почвата при оран и зариване на посятото семе.
Крина служи за измерване на зърнени храни, една крина побира около 10 kg зърно.

Жътва

Сърп - назъбен, реже класовете чрез триене карто трион.
Сърп - гладък (каврама или сирма), отсича хванатиme класове.
Паламарка - предпазна дървена ръкавица със закривен преден край, за улавяне на сноп от житни стъбла. Поставя се на лявата ръка по време на жътва.

Вършитба

Диканя - служи за отделяне на зърното от класовете (вършеене), теглена е от добитък на специално място (харман). Изработена е от масивни дъскu c набити отдолу кремъци.
Вила - използва се за събиране на сламата при вършитба.
Гребло - за събиране на житото на хармана.

Мелене на зърно

Веялка - механизирано съоръжение (решето) за отделяне на зърното от плявата.
Хромел - издялани камъни за ръчно мелене на зърно. 13 Хромел ръчна мелница за едро мелене на пшеница (булгур) и царевица.